Toва е важна тема, която на няколко места беше цензурирана и премахвана, а наскоро не съм виждал и блога на Иванко Тертер, затова с изрично негово разрешение ще сложа този пост, който иска може да си извади от него позитивни сведения и анализи.

Има и някои неща, които са стари  от гледна точка на методологията на школата на  българския исторически реализъм  и неверни, по-точно довели до подвеждане самия Иванко, затова те ще бъдат отстранявани.

Реших да обединя в една тема отделните ми пасажи за термина “влахи” в западноевропейската и не само терминология.

Румънската съвременна нация и история са френски лак върху руски ламинат върху австрийска подложка, поставени на български под. Образуваната в 1861 г. румънската нация включва в себе си, по мое мнение засега, две съставки, които ще спомена по-долу. Румъния е образувана в резултат на обединение на две княжества – Влахия и Молдова, с население езиково латинизирано в ХVІІІ-ХІХ в., на база частично латинизиране на езика на местното трансилванско българоезично /”църковнославянски”/ население в периода на католическа францисканска и лютеранска пропаганда в периода ХІІ-ХVІ в., провеждана от унгарските крале и папството. Към ХVІ-ХVІІ век, последната прониква южно от Карпатите и особено след назначаване на фанариотски князе – работещи за идеята възстановяване на Романия /Източната римска империя, Византия/ по линията от Влахия, през България, към Константинопол – “мегали идея”.

До езиковото латинизиране, съставлавящо към 1861 г. примерно една пета от езика на населението на Влахия /в този смисъл влахите/, последните са си част от общобългарското езиково, народностно, държавностно и културно пространство. Влах и българин са взаимозаменяеми термини. Влах е означение за българите в католическата политико-диалектика /Ватикана, Унгария/. В българската политико-диалектика няма разграничение по линията българи-влахи, това е едно и също – българи, от средна азия, произлезли от района Балх, блахорум в средновековната историография.

Да започнемм оттам:

Българите (‘булхи’ на арменски) са описани в арменския географски атлас от 5-7 век ‘Ашхарацуйц’ като уседнал занаятчийски и търговски народ, а не номадско племе, населяващ областта около големия древен град Балх съответстваща приблизително на днешен северен Афганистан и по-голямата част от Таджикистан. Историографи от античността и ранното средновековие като Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и Михаил Сирийски също посочват планината Имеон като прародина на древните българи.

Всъщност термините  внгдр, булхи, бнтр и тем подобни са изкуствено формирани термини съотнесени  за "първобългарски" . Независимо от това част от тези племена са влезли по-късно в състава на българската народност.

Kingdom of Balhara
According to Bulgarian historian Georgi Bakalov, Bulhi was probably the Armenian name of the ancient Bulgars. Historiographers in late Antiquity and the Early Middle Ages such as Agathias of Myrina, Theophylact Simocatta, and Michael the Syrian also identify Mount Imeon as an early homeland of the ancient Bulgars.[citation needed]

Ьber die Bedeutung des Volksnamens „Bulgaren“ (griech. Βούλγαροι, Балхайос)
Protobulgaren zu den Nachfahren der antiken Baktrer, die die Region um Balkh besiedelten, woher auch der Name abgeleitet wird (Balkhar - Bolgar)[6]

Вариации корневого звука О или У зависят от особенностей различных языков. В оригинале корневой звук гласной буквы после Б звучал вроде нечто среднего между гласной Ъ в болгарском языке, приглушенным У и О. Современные болгары называют себя българи, используя твердую гласную Ъ. Название булгары, используя твердое У, употребляли греки. Так же праболгар называли булхи армянская география карта Анания Ширакаци.

Уелс (Wales) е име дошло от народността населявала го в късния римски период. Това са индоевропейците сармати /валхи/ балхи/ заселени от римляните, като военни легиони и поселения, от времето на крал Артур и насетне. На Балканите такива езикови следи са албанска Валона, Велес и т.н. В Европа такава е белгийска Валона /също от епохата на заселване на Валес, Уелс/. Отделно в уикипедия за Уелс е указано, че е от кимерийски произход името. И тука просто се намества тезата за това че най-най-най-старите българи /балхи/ са от кимерийски произход.

Потвърждение на горепосоченото може да се открие в даже съвременната историография. За целта в съкратен вариант прилагам пасажи от статията на академик Г.Г.Литаврин, от Руската академия на науките.

“Валахите във византийските източници Х-ХІІІ век
превод на отделни важни пасажи по темата /от труда на Литаврин Г.Г./

Второто /а възможно даже първото по хронологическата последователност на събитията/ известие за валахите принадлежи на Йоан Скилица /автор от края на ХІ век/. В промежутъка между 976 и 980 г.един от четирите комитопула, възглавяващ възраждането на Първото българско царство, най-големия от братята – Давид, “загина тогава, убит между Кастория и Преспа, в така наречените Прекрасни дъбове, от някакви “влахи – пътници”.

В нито един документ от тази епоха /б.пр. Х-ХІІІ век/ не се говори непосредствено за каквито и да е езикови или антропологични различия на валахите с другите народи на Балканите. Несъмнен намек за тяхна езикова специфика се съдържа само в бегла бележка на учения византиец от ХІІ век Йоан Кинама (Joannis Clnnami epitome rerum…), че съгласно някаква устна традиция дедите на валахите някога се преселили от Италия.

Свидетелството на Никита Хониат за особен “валашки” език /на този език един от пленените византийци молил царя на българите Асен да го пусне заради “единоезичието им”/ не се явява безспорно. Хониат можел да е имал предвид не собствено валашки, а българския език.

В редица източници от края на ХІІ-нач. на ХІІІ век се наблюдава своего рода “експанзия” в името на “валахите”: то многократно се употребява по отношение на цялото население на задбалканска България. В настояще време може да се счете за доказано и признато от мнозинството учени, че временното изчезване или редкостта на употребяването на термина “българи” по отношение на тази територия се обяснява с особеностите на политическото мислене на византийците. За времето на византийско господство в България във византийската литература възниква здрава традиция да се наричат “българи” само обитателите на катепаната “България” и архиепископия “България”, обхващащи основно западните и юго-западните райони на бившето Българско царство. Въстанието на населението на северо-източна България през 1185 г., носеща от времето на завоюването от византийците други административни наименования , обусловило разпространение от “учените” хронисти и ритори на един от характерните за дадената територия етноними на цялото население на задбалканска България. Избора на именно този етноним /валахи/ може да се обясни вероятно с това , че точно валахите са играли най-важна след българите роля във въстанието и именно с техните наказателни експедиции са се сблъскали най-напред византийците. Явно, валашкото население в района на Балканския хребет е отделяло империята от въстаналата провинция. Едва ли е случайно, че след като новата държава се закрепила и неговите владетели се обявили официално за приемници на властта на старите български царе, а страната си България, терминът “валах”, като главен за определяне на населението на тези места изчезнал от страниците на византийските хронисти, изтласкан от термина “българи”. В частност, този етноним безрезервно господства по отношение на задбалканска България вече при непосредствения продължител на историческия труд на Никита Хониат – Георги Акрополит, а също и при Георги Пахимер.

През 1094 г. Анна Комнина нарича “валахите” на Хем като стари местни жители, отлично познаващи пътеките през хребета…

В състава на войската на Мануил, воюващ с унгарците, валахите са споменати само един път при похода на левия бряг на р. Дунав. Д.Нестурел предполага, че причина за това са били особените условия на похода през планина /Карпати/, изискващо специфично владение на навици, и валахите били нещо като “алпийски корпус”. По-естествено ни се струва друго обяснение, защото в планините на Сърбия Мануил е ходил неведнъж и валахите там не му притрябвали. Мануил съсредоточил валашките контингенти за похода на Ватаци с цел, воините му да имат езиков контакт с местното население на левия бряг на р. Дунав, в районите малко известни на византийците и по този начин по-лесно да се справят с поставените пред тях задачи. Подобно свидетелство имало при Никита Хониат разказващ за бягството на Андроник от константинополски затвор през 1164 г. в Галицка Рус.

През 1066 г. във връзка с подготовката на въстанието Никулица Делфина попитал валахите: “Къде са стадата и жените ви?” Те отговорили : “В планините на България”. Така е “при тях валахите” … /в ръкописа е “при тях българите” – като първите преводачи мислели за грешка на преписвачите и го отстранявали тази грешка. Едва Е.Станеску предложил неотдавна да не се поправя текста на това място, защото предполагал че имало възможност да има съвместни стада на българите и валахите/.

От по-късните източници е известно, че всеки катун /валахско общежитие/ имал свой глава, най-често именуван “Челник”. Кекавмен тълкува тази дума като “българска” със значение на “стратиг”, “военоначалник”. Катуните били обединени под началство на “Князове”.

От средата на старейшините и челниците валахи, още през Х-ХІ век започнала да се отделя валашка аристокрация. Тя постепенно прониквала в състава на господстващата класа на империята.

След 90 години в този същия район /б.пр. източна Стара планина/ бил осъществен съвършено нов съюз на валашката аристакрация – те встъпили в тясно сътрудничество с вождовете на българите, въстанали през 1185 г. против византийското господство.

Следи на сериозно славянско влияние при валахите, например може да се види поне по имената - на двама несъмнено посочени за такива с валашки произход, съхранени от възможно най-старо време – които се явяват славянски Веривой /Боривой/ и Славота. / Веривой Влаха, Славота Кармалак, още и Добрачин, син Братославов/.

http://dacoromania.o...l...e=2&nums=68


Правя следния мой коментар на посочените в статията византийски източници за валахите от Х-ХІІІ век:

1 За първото известие за валахи от Йоан Скилица…
Най-напред да подчертая, че и в статията е указано, че “влахи-пътници” е воинска категория население, а не бродяги, номади или овчари, които само ходят по къра. Това са мъже, които имат задължение да носят воинска служба по охрана на определен участък от път. Та това са “войниците” /войнуците/ - категория воинско мъжко население от самото начало на Първото българско царство, През Второто, а и продължава до края на ХVІІ век в пределите на старото Българско царство под властта на Османската империя. Цар Петър І е преселил едно войнишко село Факия от Кюстендилско в областта “Стража” /Странджа/, където те основали село съссъщото име и охранявали границата с Византия и важен участък от пътя Варна за Константинопол в посочената област.
Давид в някои източници се споменава, че е бил подозиран от Самуил за връзки с византийците и му е дал смъртна присъда. Тези валахи-пътници /охранители на пътя/ може да са били потеря и да са изпълнили присъдата.

2. За езикови или антропологични различия на валахите с другите народи на Балканите…
Ако валахите бяха латиноезични несъмнено биха били споменати от ромейския хронист. Те може и да са владеели латински или даже гръцки, но важното е езика им за общуване помежду, родният им език. То и Филип Тотю и Петко войвода поназнайвали турски ама…

3. За Свидетелството на Никита Хониат за особен “валашки” език…
Ама на този език един от пленените византийци молил царя на българите Асен да го пусне заради “единоезичието им". На какъв език е говорил Асен, Петър, Калоян. Писмата до папата на какъв език са? На какъв език са се вричали през 1185 г. в иконата на Св. Димитър Солунски? И въобще има ли сведения наши царе да са имали роден език извън българския, т.нар. “църковнославянския”? Ами Мирчо Стари, Владислав Влайку, Александър Алдея, Раду Празнаглава на какъв език са говорили и писали, ами болярите и целия им двор?

4. За Експанзията на етнонима валахи извън катепаната България…
За да разграничават българите по местоживеене, гръцките хронисти определят българите като българи, когато населяват катепанат България и като балхи /валахи/, когато са извън този катепанат. Как звучи? Като имате предвид, че първо споменаване в хрониките им за валахи /балхи/ има от 976 г.,т.е. след превземането на Преслав и вливането на българи /балхи/ в състава на империята . Но други балхи /българи/ остават в Охридско и Видин и те са българи, за да се знае че се говори за тях. Ако и да не е така, което всъщност е доста приемливо и логично, не променя нищо. Значи е друго означение , но несъмнено за мен, на българи /балхи/. Дали за Аспарухови или за Алцекови преселени от Италия и единоезични с Аспаруховите, това е друг въпрос…

5. За свидетелството на Анна Комнина 1094 г.
Тя нарича “валахите” на Хем като стари местни жители, отлично познаващи пътеките през хребета…Да има валахи в тази част на Стара планина преди ХІ? Няма, защото принципно няма и валахи в изворите. А кой е живял по тези земи и знае пътеките, несъмнено затова, защото е имал крепости там и е давал дежурства по охрана? През Х век, ІХ век, VІІІ век, VІІ век, хайде да спра дотук… май българите!

6. За валахите и ролята им в похода отвъд Дунав.
Мануил съсредоточил валашките контингенти за похода на Ватаци с цел, воините му да имат езиков контакт с местното население на левия бряг на р. Дунав, в районите малко известни на византийците и по този начин по-лесно да се справят с поставените пред тях задачи. Само не ми казвайте, че е имало даки, които говорили чист латински който латински лесно разбирали и валахите…Какви даки след 1000 години по тия места. Тук от 500 години са българите и то повече от тези, които са били на юг от Дунав!

7. За поправките на преводачите…
Едва Е.Станеску предложил неотдавна да не се поправя текста на това място. Добре, че се появи Станеску и да не “пипат” вече оригиналните документи. Така ясно се вижда, че за хронистите балх /валах/ и българин е едно и също.

8. За това, че всеки катун /валахско общежитие/ имал свой глава, най-често именуван “Челник”. Кекавмен тълкува тази дума като “българска” със значение на “стратиг”, “военоначалник”. Катуните били обединени под началство на “Князове”….
Това много ми прилича на организацията на войнишките села и градове в Царство България и запазената му система в Османската империя. А стадата на валахите е направо в десетката. В свободното си време войниците /войнуците/ са отглеждали стада и по този начин са си набавяли издръжката. До 100 овце са били без данък, оттам нагоре е десет процента данъка… Има отделна статията на форума за статута на войнуците – извършващи охрана на пътища, проходи и друга инфраструктура. Също структурата ми прилича на тази на Чипровец в ХVІІ век, когато то е войводница и е имало свои околни войнишки села. Имало е “воевода”, оттам “Кнезове”, а оттам надолу “Челниците” /Черибашии/ – предводителите на четите. Кекавмен изрично подчертава, че термините са български, значи организацията е останала при византийците така както е била в Първото българско царство, така както след това османците са я запазили от Второто българско царство.

9. За имената на най-старите валахи…
Веривой Влаха, Славота Кармалак, още и Добрачин, син Братославов. Мога да продължа: Глад, Литовой, Влайко, Радо, Мирчо, Влад, Михаил, Александър… способността да се дават уникални прякори – Владко Поразяващата Ръка, т.е. Цепещия, Тепещия. Колегата на Гошо Умното – Раду Празнаглава и др!

Средновековни документи с използване на католическата диалектика за означение на българите-влахи в апенинския древен вариант на назоваването им – влахи и още едно-две известия за северната граница на българите-влахи. [/b]

Из “Торински кодекс” /към 1243 г./

В северната част в пределите на България и Кумания чак до границата на Унгария и в съседство с Дакия живеят племена…

Виждаме, че торинския съставител вижда две държави, като гранични на Унгария. Това са България и Кумания. Не е видял Валахия. Защо така? Защото такава държава няма. Има област, която е в рамките на държавата България, а над нея е Кумания.

Из писмо до папата на Бела, крал на Унгария /към 1250 г./

…… докато всички други народи, срещу които са опитали силата си /бел. татарите/, им станаха данъкоплатци, и особено областите , които ограничат откъм изток с моето кралство – Рутения , Кумания, бродниците, България, които в по-голямата си част бяха подчинени на моята власт…

Унгарския крал Бела вижда четири държави граничещи с неговата Унгария. Това са Рутения, Кумания, бродниците и България. Тука отбелязваме новост по отношение предния източник. Появяват се две нови държавни формирования съседни на Унгария - Рутения и бродниците. До тогава /както и Бела сам твърди/ те са били част от Унгария, а са отцепени в резултат на погрома над унгарците от "татарите" /1242 г./. Бела също не вижда държава Валахия.

Из “Анонимно описание на Източна Европа 1308 г.”

След това трябва да говоря за България и Рутения … България е една империя сама по себе си голяма.А столицата на тази империя е Видин, един голям град. Императорите на същата тази империя се наричат Шишмани… През средата на империята минава реката Дунав… татарите завзели казаната империя и я направили поданна на себе си; сега тя робува под дланта на татарите, защото хората по ония земи изобщо не са войнствени и нямат военна опитност.
До тази империя има друга земя, извънредно голяма, която се казва Рутения и която също по подобен начин лежи до Гърция откъм северната й част, както и България, но все пак над България.А тази земя има сходни с България условия и се оросява от същите реки /вероятно Прут и Серет – бел. Пл. Павлов/

Този източник указва на две съседни на унгарците държави - България и Рутения. През средата на България минава Дунав, т.е. империята България обхваща между Карпатите и Стара планина поне. Над нея е Рутения, като границата между двете е някъде по реките Прут и Днестър. И тук съставителя на този шпионски доклад предназначен за бъдещ поход на френския крал Филип ІV не е видял държава Валахия.

Из Сведения на ал-Умари за “Златната орда” и България през тридесетте години на ХІV в.

… когато той се завърна от тази страна /”Златната орда”/, която той обиколил при своето пътешествие и в която той, стигайки далече, се добрал до Акчакерман /Маврокастро, Акерман, дн. Белгород Днестровский/ и Булгарската страна.

Тук съставителя указва на източната граница на империята България. Това е при гр. Акерман /дн. Белгород Днестровски/. Съставителя също не е видял държава Валахия.

Из Грамота на унгарския крал Людовик /Лайош/ І Велики от 1366 г.

След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия , започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват.

Унгарския крал указва, че Горна и Долна Мизия /между Карпатите и Стара планина/ днес /!/ наричаме Влахия. Подчертавам, че той не е видял държава Влахия, а казва че областите Горна и Долна Мизия днес /!/ унгарците наричат Влахия. Защо той не е видял държавата България и нейния цар Иван Александър? Та нали самия Иван Александър се титулува за цар на българите и империята България? Нека да погледнем на годината на издаване на грамотата - 1366 г. Кой е тогава цар на България според унгарския крал Лайош Велики? Според него считано от 1365 г. цар на българите и империята България е ... Лайош Велики /rex Bulgaria, Видин 1365-1369 г./. Ето защо не вижда в Горна и Долна Мизия империята България начело с цар Иван Александър. Той нарича незавзетата от него част на империята с името на област /подчертавам "на област"/ Влахия. Това в латинската папска диалектика и дипломация е нарицателното за българите, които са произлезли от Италия и оттам са преминали на Балканите /ІХ-ХІІ в./ - балхи, валхос. Тази част от българите са връзката, която може по историческо някакво право да притегли и всички българи в орбитата на Папството или поне униатството, която брънка за свои цели са използвали царете ни в периода на униа с папата 1200-1235 г. Макар и да се отхвърля унията при Иван Асен ІІ, католическата /в това число и унгарската/ дипломация използва стария си термин за наименование на българите. Само, че нашите царе включая Калоян и всички останали са си правили оглушки, знаейки че са си българи без значение на католическите дипломатически термини за тях /в т.ч. Вилардуен назовава така българите, Папата нарича Калоян така, виждаме че Лайош в 1366 г. продължава използването на този папски термин/.

Из Писмо на унгарския крал Людовик до бившия “бан на България” магистър Бенедикт Химфи от 6 юли 1374 г.

… Трябва да знаете, че от Трансалпинската земя , прогонени от Лайкон войвода /Владислав Влайку/, при нас пристигнаха някакви волахи, а именно Стойкан, син на Драгмер, сина на Война от Лайота; Данчул, роден брат на някогашния комит Неег; Войк, син на Радул и Селибор; особени приближени на Лайкон войвода… Или ако Лайкон войвода ни обижда, по какъв начин да се подготвим по отношение на тази страна /Трансалпинската/, или какво трябва да дадем на тях /волахите/, понеже до нас пристигат слухове от страна на Лайкон войвода и турците, за които се казва, че са съюзници. Добавя се това, че Лайкон войвода се установил в Никопол.

Тук виждаме отново надлежно доказателство за използването на папския дипломатически термин за българите. Лайош северно от Дунав не вижда Влахия, а вижда Трансалпинска земя. Защо не е видял там Влахия? Ами защото за него Влахия това е - Горна и Долна Мизия /вж. горния изт/ - което е равнозначно на България в терминологията на нашите български царе. Тези волохи-боляри /значи дошли от областта Влахия която е между Карпатите и Стара планина, т.е. България и българи в еквивалента на терминология на българските царе/ са били изпъдени от Лайкон войвода /Владислав Влайко/. И научаваме любопитна подробност - Владислав Влайко се бил установил през лятото на 1374 г. в Никопол - любимата резиденция на Иван Александър, а към 1374 г. вече на сина му цар Иван Шишман. Ама да не мисли някой, че Владислав Влайко превзел Никопол? Ама да не помисли някой, че той стъпил в града без позволение на царя на българите /дето му е лична резиденция/ и тропал по масата докато Иван Шишман го гледал в очите? Нека по-сериозно да гледаме. Естествено, че мястото на принцепса на България и воевода в българското царство Владислав Влайко е в резиденцията на царя. Там е царския двор през лятото. Най-вероятно там са си правили пикниците българските късносредновековни царе и свитата им от висши боляри. Никопол е абсолютен център между четирите части на империя България - Търнов, Видин, Влахия /в бълг. терминология сев. от Дунав/ и Карвуна. Освен това минава и р. Дунав по която може да се стигне до Карвуна и Видин с кораб /за бързина при необходимост/, а от Никопол до Търнов и Търговище с коне е "ръка подай", има-няма половин ден или ден път. Това е стратегическото място за срещи на българските първенци и управители на частите на империята. Сведението, че Владислав Влайко се сдобрил с турците /а унгарците ги интересува Влайко, зощото им е пръв съсед/ към 1374 г., ясно указва на политиката на сближение на Иван Шишман с турците и оттам вече на Владислав Влайко, който във външнополитически план е подчинен на политиката на царя си Иван Шишман.

Из Пътеписа на Петер Шпарнау /към 1385 г./

От Филипопуло /Пловдив/ отидохме в империята България и пристигнахме в един град, наречен Тирнаго /Търново/ - това е най-укрепеният град, който видях в тази страна. От Тирнаго пристигнахме в един град, наречен Цвиста /Свищов/, оттук преминахме Дунав, след което навлязохме в страната Валахия…

Съставителя ясно указва, че има една държава и тя е империя България. И има една страна наречена Влахия, т.е. нищо повече от област или феодално формирование, което е част държава и несъмнено това е България. Тук отбелязвам, че явно Шпарнау използва българския терминологичен еквивалент /така му е било обяснено от местни/ и назовава Влахия областта северно от Дунав, а не както унгаския крал Лайош, който използвайки католическия дипломатичен термин назовава Влахия всичко което е между Карпатите и Стара планина. Отбелязвам, че пътеписа е от 1385 г., т.е. една година преди убийството по заповед на Иван Шишман на воеводата Дан І /1386 г./ и поставянето на негово място на верния си съратник /съ+ратник, много интересна дума сега забелязвам/ Мирчо.

източник: "Документи за политическата история на средновековна България ХІІ-ХІV век" Иван Лазаров, Иван Тютюнджиев, Пламен Павлов, изд. къща Аста, Велико Търново, 1993 г.

Из Описание на митрополит Киприян за Акерман /дн. Белгород Днестровский/ в списък на българските градове датиран за 1388-1394 г.

Упоминание Белгорода среди болгарских и валашских городов в списке, датированном 1388—1394 г.г., составленном главой русской церкви митрополитом Киприяном: «На усть Днестра над морем Белгород, Черн. Яскыи торг на Пруте реце. Романов торг на Молдове. Немечь в горах. Корочюнов камен. Сочява, Серет, Байя. Чечунь. Коломыя. Городок на Черемоше. На Днестре Хотень. А се болгарскыи и волоскыи гради»;

Тук Киприян си казва направо, че в различните извори назоваващи български и влашки, то по принцип си е едно и също нещо. Кой по добре да знае това от един Киприян Цамблак? И друго интересно. Киприян използва българската терминология на назоваване на областта Влахия и то в смисъл, че тя е северно от Дунав. Как се разбира ли? Много просто. Изброяването на градовете е в периода 1388-1394 г. Какво имаме - до един период навярно 1393 г. /когато Иван Шишман е цар, а не още господин Търновски/ градовете са били на българското царство. Когато погива българското /Търнов/ царство, градовете преминават под опеката на Мирчо, вече освободен от васалитета към Иван Шишман и станал "самодържец" /според грамота на Мирчо/. Самодържец явно на остатъците /най-вероятно северните около Акерман и Днестър/ на апанажното владение на деспот Иванко Тертер Карвунско деспотство. Цар Иван Страцимир няма политико-географската възможност да владее тези земи, тъй като е отсечен от турците южно от Дунав. А от северно българските висши аристократи и управители, най-близък до остатъците на Карвунско деспотство е Мирчо. Затова те са и описани като градове, владяни след българите от воеводата на областта Влахия.

Города помещены в «Списке» под особыми заглавиями, написанными киноварью. Они расположены в таком порядке: 1) болгарские и волошские, 2) польские, 3) киевские, 4) волынские, 5) литовские, 6) смоленские, 7) рязанские, 8) залесские города. В Новгородско-Софийском сборнике дополнительно показаны тверские города, которые отсутствуют в более ранних списках. Этому порядку следует и наше объяснение к «Списку русских городов».

4. БОЛГАРСКИЕ И ВОЛОШСКИЕ ГОРОДА

Первыми в «Списке русских городов» показаны города по Дунаю, в конце перечисления которых сказано: «А се болгарскыи и волоскии гради». К их числу по списку относятся следующие города: Видычев на Дунае о седми стенах каменных, Мдин, Тернов, Дрествин, Дичин, Килиа, Новое село, Аколякра, Карна, Каварна, Белъгород на усть Днестра над морем, Черн, Ясьскыи торг на Пруте, Романов торг на Молдове, Немечь в горах, Корочюнов камен, Сочява, Серет, Баня, Чечюнь, Коломыя, Городок на Черемоше, Хотень на Днестре.
После перечисления городов стоит как бы их обобщение в словах: «А се болгарскыи и волоскии гради». В Новгородской I летописи эти слова по ошибке отнесены к польским городам и выделены киноварью,
_________
75) Мещерское Е. 76) На Дсне Е, В. 77) Бережець Е, В. 78) Юрьевець Е, В. 79) Суздаль Е, В. 80) Шюмьскыи Е, В. 81) Коломна Е, В. 82) Галиць Е, В. 83) Ржева Е, В. 84) Орешок Е. 85) В Емьце Е, В. 86) На Ваге Шенкуриа НС. 87) Орлець Е, В. 88) Торжок Е, В. 89) Молвитице Е, НС. 90) Березовець Е, В. 91) Велиа Е, Велие В. 92) Черница Е, В.

-96-

Карта № 1

как будто ими начинается новый абзац, а не заканчивается предыдущий. Легко заметить, что описание болгарских и волошских городов ведется в «Списке» в определенном направлении - с юга на север. Вначале упоминаются задунайские и приморские города, далее следуют города к северу от Дуная, называемые в «Списке» «волошскими». Практически же речь идет не о румынских, а о молдавских городах.
Больших различий между названиями болгарских городов в разных списках не имеется. Город Видычев назван в Ермолинской летописи - «Видыцов», но это отличие могло зависеть от новгородского

-97-

происхождения «Списка». Чтение «Аколякра» должно быть решительно предпочтено написанию «Аколятря» в Ермолинской и Воскресенской летописях. Наибольшее разногласие имеем в чтении «Чечюн» в Новгородской I летописи по сравнению с «Нечюн» в Ермолинской и Воскресенской.
Из задунайских и приморских городов указаны Тырнов с обозначением, что в нем «лежит святая Пятница», Видычев или Видыцов, Мдин, Дрествин, Дичин, Килия, Новое село, Аколякра на море, Карна, Каварна. Из этих 10 городов без затруднений могут быть указаны на современной карте 3 города: столица последнего болгарского царства Тырнов (Тернов), Дрествин или Дерестр на Дунае - позднейшая Силистрия, Каварна на Черном море.

http://www.russianci...u/books/b72.htm

коментар

Ето гледаме разделението на списъка написан от Киприян. Това е за което ви говоря, че няма никаква разлика между "българи и влахи", както за Киприян, така и за всеки читател от епохата: 1) болгарские и волошские, 2) польские, 3) киевские, 4) волынские, 5) литовские, 6) смоленские, 7) рязанские, 8) залесские города.
Има разлика между волински и литовски градове, между смоленски и рязянски, между полски и украински и всеки от тях се гледа поотделно. Докато за българските и влахски градове си е в една колона. То е едно и също. Разликата е, че в католическата папска терминология нарицателното за българин e влах. Толкоз. Ама от това на последните малко им е дремело. Също и в българската терминология областта северно от Дунав е Влахия, докато за папската /в т.ч. унгарската/ терминология Влахия се нарича областта Горна и Долна Мизия /т.е. цяла България и на юг и на север от Дунав/.
...

Именуването на кимерите с термина “влош” /валах/ оставям за по-дълбок размисъл във връзка с темата.

Прилагайки тази западноевропейска католическа терминология се намества историческата картина в значителна степен. Стават безсмислени споровете за произход на Асеневци, защото той е общобългарски, пък бил той местен дунавски или кумански, защото влахо-кумански означава българо-кумански. При все, че от местните българи, куманите често са означавани и като “влахи”, тези от последната вълна български преселения на Балканите - дошли от Влахия /Балхия/ в Х-ХІІІ в. От онази Велика Влахия /Балхия/, откъдето в ІV-V век е тръгнала голяма преселенска вълна към сърцето на Европа, според енциклопедичния труд на средновековния ерудит Роджър Бейкън /ХІІІв./.

Имайки предвид едната съставка от румънската нация /средновековната българска - валахи/, съм склонен да приема наличието на древнороманска втора съставка - "аромуни". Аромуни или наречени от българите /влахите/ - "куцовлахи". Може би защото на тях, за разлика от първите /влахите, българи/, им куца езика и произхода откъм влахите /българите/, а са нещо заварено романизирано през годините на римско владичество..?

За късната латинизация имат думата лингвистите. Въпросът тук не е само в християнските термини, и в присъствието на архаични думи и простонародния латински език.
Аз приемам за българи посочените като дучи, купи и др.балкар. "Булхи" според мен е название на други етносни групи. Всичко зависи как и от кого е събирал сведения авторът.
Всички избягват цитирането ПВЛ не знам защо, защото "волохите" са неприятел ли не знам. Или присъствието им на север е необяснимо.

Повест временних лет не е ИЗВОР, а политическа програма. Не знам по какъв друг начин да ти го обясня ???!!!

"Алексей еще раньше в письме поручил Мелиссину собрать как можно большее число воинов, причем призвать на службу не ветеранов (их он прежде распределил по западным городам для охраны наиболее важных крепостей), а новобранцев из числа болгар и кочевников (их в просторечии называют влахами) 830 и тех, кто пешие и конные явятся к нему из всех других областей 831. Сам же Алексей вызвал к себе из Никомидии пятьсот кельтов, посланных ему графом Фландрским, выступил из Византия вместе со своими родственниками и быстро прибыл в Энос"

"Уладив все дела, он ушел оттуда и разбил лагерь возле так называемого Священного озера 942, неподалеку от Анхиала. Ночью пришел некий Будило 943, из знатных влахов, с известием, что куманы перешли Данувий. Тогда император решил на рассвете собрать наиболее достойных своих родствен-{267}ников и военачальников и обсудить, что делать. Все сказали, что нужно занять Анхиал, и император немедленно послал с наемниками (Скалиарием Илханом 944 и другими отборными воинами) "

"3. Между тем куманы узнали от влахов тропы через ущелья и легко перешли Зиг. Когда они приблизились к Голое, жители немедленно заключили в оковы начальника крепости и передали его куманам, которых они встретили радостными приветствиями. Константин Катакалон, который хорошо помнил наставления императора, встретившись с куманами, вышедшими за фуражом, отважно на них напал и взял в плен около сотни"

"Приблизившись к Лариссе, император перешел через гору Кельи, а затем, оставив справа от себя большую государственную дорогу 532 и гору, которую местные жители называют Киссав, спустился к Эзеве (это валашское 533 местечко вблизи Андронии). Оттуда он прибыл в другое село, обычно называемое Плавицей, которое расположено вблизи реки...534. Там он разбил свой лагерь и выкопал большой ров. Оттуда император направился к садам Дельфина 535"

"За времето на византийско господство в България във византийската литература възниква здрава традиция да се наричат “българи” само обитателите на катепаната “България” и архиепископия “България”, обхващащи основно западните и юго-западните райони на бившето Българско царство. Въстанието на населението на северо-източна България през 1185 г., носеща от времето на завоюването от византийците други административни наименования , обусловило разпространение от “учените” хронисти и ритори на един от характерните за дадената територия етноними на цялото население на задбалканска България. "

Василий определя българската архиепископия така, че всички българи влизат в нея. Тоест въпросът е тук съвпадат ли чисто административните единици с тези подвластни на духовенството. Проблемът е, че по-късно идват печенеги и кумани и както обичайно земите на север от Балкана се изплъзват посттепено от ръцете на византийците. След смъртта на Василий гръцкото духовенство едва ли спазва пълната независимост на българската литургия - борбата за паство е както всяка друга - зловеща.

С любимата "тйеза" на иванко за "волохи-илаки-блаки" или т.нар. улуси т.е. власи, защото западняците нямали "В" !!!!! утключи кутишката на Пандора

(Улус (монг. улс — государство, люди, племя, народ) — монгольский социальный термин со сложной семантикой, служащий в основном для обозначения понятий государство, народ.

Также означает орду[, военную дружину и производные], отсюда — государство или страна (монг. Монгол Улс), в частности удел, область империи Чингисхана; известность получили среднеазиатский улус сына Чингисхана Чагатая (Чагатайский улус) и Улус Джучи (более известный как Золотая Орда). Термин "улус" позже употребился среди тюркских народов.)
путкрепена немедлено и от хедна болгарка хедониска по пантофи

Една Българка :
"Ушла Боруса до полудне. Пошли с ней и те Кияне, кто похотел Волоха бити. А там же были Валахи и Волохи. Розница меж ними была такая: Волохи были Ромами, а Валахи были из степу, и только балачка их была Ромская. Они жили на Ромейской земле и платили за нее подать Ромеям."
балачка - диалектен говор
http://lib.rus.ec/b/177562/read

Добре, искаш да кажеш че власи идва от "улус" тоест са си някакви българи. Може. Но тъй или иначе са си някак самостоятелни през цялото време и си има отделно българи отделно власи.

Анна Комнина между другото различава най различни племена - и кумани и отделно скити даже някакви наемници савромати Уза и Караца или нещо подобно беше. Според мен византийците коректно си ги назовават българите от самото начало, просто нашите политически сметки все не излизат. Аз не твърдя, че на север от Дунав въобще няма българи, даже напротив. Това не пречи обаче да има и заварено население. Щом има траки дето римляните са строили пътища и градове, защо да няма местно население там дето наобиколили и се върнали.

Ако трябва да подредим по степен на неадекватност официалните национално-исторически митологии на балканските страни, то естествено първи ще са фиромляните, втори - румънците, и трети - българите.

Обаче неадекватните национално-исторически митологии не трябва да се атакуват с фантасмагории.

По дискутираният проблем особено бърз напредък бихте постигнали, ако осъзнаете, че етнонимите никога не са имали голямо значение, поне значението им е много по-малко, отколкото обикновено им се придава. И това важи както за етнонимът "власи", така и за етнонимът "българи", пък и за всички етноними. Това са просто думи, които се употребяват в някои (или в повечето) езици с някакво си значение и които си имат някаква етимология, понякога неизвестна.

Също така, бърз напредък бихте постигнали, ако осъзнаете, че понятията етнос/народ/нация са размити, недобре дефинирани. Съответно проблемите, изказани в такива понятия, не са добре дефинирани и поради това правилни отговори не бива да се очакват.

Първо трябва да се изясни ситуацията на по-ниско ниво, като се изразяваме в добре дефинираните понятия "население" - "език" - "религия". На това ниво могат да се дефинират ясни проблеми и да се получат адекватни отговори.

Като заключение: Откъде е балкано-романският (румънският) език. Оформил се е в 10-11 век в районът на днешна Македония, Албания, Северна Гърция. В следващите векове този език е бил разнесен на по-обширна територия, чак до Молдова. На териториите северно от Дунавът румънският език в крайна сметка измества балкано-славянският (българският) език. Всички тези процеси са естествени. Никаква приемственост няма между хипотетични римски заселници в районът на Карпатите от времето на цар Траян и съвременните румънци. Също така, няма приемственост от даките към днешните румънци. Точно затова национално-историческата митология на румънците се класира толкова високо по неадекватност.

относно проблема за "СЛАВЯНИТЕ" , които не са племенен етноним.
Той обаче абсолютно пренебрегва съотнасянето на тази своя методологическа постановка върху проблема за ВЛАСИТЕ.
Власите са българи и никога не са се различавали от българите. Натан предложи - Швейцарска теза за власите , която има голям резон .

Власите винаги са били българи и езикът е бил български , вие знаете това много добре !!!!
Всъщност разликата в латински, влашки, български, дакийски (гетски) е изкуствена. Латинците обаче създават графема, която не може да отрази графично всички форми на речта.
След 17 век . и особено след 19 век. власи, молдовани и българи в т.нар. държава Румъния попадат под ужасно влияние на развитите езици на франсетата и жабарите .
Всъщност управляващия елит на държавата Румъния, частично засаден от Германия, Франция и Италия, и като противодействие срещу руската имперска пропаганда и по своя инициатива за опазването на свободното си съществуване избира "модернизирането" на езика и изграждането на една фалшива и изкуствена теория за "румънската" или "влашката" нация.

Ако нещо славянско има на светът, това е славянският език.

Славянският език е естественият език, говорен преди 7-ми век от европейското население по Средният Дунав (днешна Унгария и съседните територии).

През следващите векове славянският език е бил разнесен на обширни територии. Дошъл е по Нашенско. Стигнал е до северното Бяло море - Архангелск и Мурманск. Стигнал е и до Тихият океан - Хабаровск и Владивосток.

Времето променя всеки език - в същност времето променя всичко. На различните територии славянският език се е изменил (през вековете от 7-ми досега) по различен начин и така са се получили съвременните славянски езици - български, сърбо-хърватски, словенски, словашки, чешки, полски, руски, украински. Всеки един от тези езици е славянски език, съвременен славянски език. Всички съвременни славянски език имат общ предшественик - славянският език до 9-ти век включително. Славянското "езиково единство" е разрушено едва след 10-ти век.

И тъй, ако нещо славянско има на светът, това е славянският език.

Няма славянска кръв. Няма славянски гени. Няма славянска култура. Няма славянска религия. Няма славянска душа. Няма славянски характер. Няма славянско самосъзнание. Няма славянска солидарност. Няма славянска чест.

Има славянски език. Има славянска беседа - разговор на славянски език. Има славянска литургия - Богослужение на славянски език. Има славянска литература. Има славяногласни хора - хора с роден славянски език - и единственият коректен смисъл на думата "славяни" е славяногласни. Има славяногласие и славянщина - това е славянският език в действие.

Всички говорещи на славянски език се наричат славяни. Това е единственият смисъл на думата славяни. Употребата на думата славяни във всеки друг смисъл е или злоупотреба (с науката), или празни приказки (бош лаф).

Във всички съждения дотук са избягвани недефинирани понятия като етноси-народи-нации. Става дума само за население и език.

Аз например съм славяногласен. Това обаче съвсем не означава, че всичките ми предци да кажем отпреди дванадесет века са били славяногласни - повечето вероятно не са били. По-подробно тук: http://christotamarin.blog.bg/history/2014/02/14/apologiia-na-bylgarskiiat-i-mejdunarodniiat-avtohtonizym.1238655

Не знам такова нещо, понеже не е ясно какво означава думата българи и какво означава думата власи. За настоящето това си е ясно - и е ясно, че българите не са власи и власите не са българи. Ама за миналото не е ясно какво означават тези думи. Дори за 19-ти век не е съвсем ясно.


Пълна каша на понятията. Латински, влашки и български са различни езици. Латинският е предшественикът на влашкият - латинският език представлява старото състояние на влашкият език (както и на италианският, на френският, на испанският, ..) през първият век преди Христа. Ако говорим за влашки език през 3-ти веки преди Христа, то през 3-ти веки преди Христа влашки език са говорели само в градът Рим и в неговата околност, наречена Лацио, и тогава този език се наричал латински (или римски-романски-румънски), никой тогава не наричал този език влашки.

Дакийски-тракийски-илирийски езици не са понятия на лингвистиката, понеже практически нищо не се знае за тези езици и поради това каквото и да се твърди за тях, то нито може да се докаже, нито да се опровергае. С други думи, твърденията за дакийски-тракийски-илирийски езици са празни приказки.

За френско или италианско влияние върху влашкият език за времето преди 19-ти век не може да се говори. А иначе, вероятно влашкият език е донесен от Южна Италия през 10-ти или 11-ти век.

Реформата в румънският език от началото на 19-ти век не е нещо по-различно от аналогичната реформа на българският език (тотална русификация), проведена през 2-рата половина на 19-ти век, и аналогичната реформа на турският език, проведена през 20-ти век от Кемал Ататюрк.

Във всеки случай реформата в румънският език от началото на 19-ти век не обяснява и не обуславя заникът на славяногласието на територията на Влашко - това става по естествени начин, този процес е действал и преди 19-ти век, а преди 19-ти век е смешно да си мислите, че някоя нашенска държава е имала езикова политика.

http://fasmer-dictionary.info/%D0%AD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A4%D0%B0%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0/2771/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%85

"Власи" си е просто дума.

Преди всичко "власи" е славянска дума, дума от славянският език. Тази дума имала две значения: {1} номадско (скитащо) пастирско население в полезрението на славяногласните и {2} романофони (естествено, пак в полезрението на славяногласните).

Забележка_1: В нашият език думата "власи" има тези две значения и досега. Например, каракачаните, които са елинофони, някои ги наричат власи заради номадският им начин на живот.

Забележка_2: Славяногласните още преди 8-ми имали думи за иноезичното население в полезрението си: гърци (елинофони), власи (романофони), немци. На този принцип (като антоним на немци) се появила и думата славяни за означаване на славяноогласните.

Забележка_3: Ако елинофони (и изобщо неславяни) употребявали тази дума, те са я научили (заели са я) от славяногласните.

Произход (етимология) на думата "власи" (вижте и Фасмер какво пише):

Вероятността тази дума да има отношение към азиатски топоними или етноними е нулева. Няма връзка с Балх, Балхара, Булхи.

Най-вероятно това е заемка в славянски от немски. Т.е. преди да стане славянска дума (а това станало много отдавна, още преди 8-ми век), това било немска дума. Според Фасмер, засвидетелствена била в средно-високо-немски и с двете си познати от славянският език значения.

ср.-в.-н. walch "чужеземец, кельт, представитель романских народов"

"Чужеземец" почти се покрива с понятието "скиталец" от гледна точка на оседнало население. "Представитель романских народов" трябва да се разбира "романофон", за да не използваме неясното понятие народ. В немски тази дума имала и трето значение - келтоезичен (кельт), но това значение не било важно за славяногласните и се загубило в славянски. А пък немската дума, според Фасмер, идвала от някакъв келтски етноним, споменат и от Юлий Цезар. Това е много вероятно, но има малка вероятност немската дума да си е немска и да е имала начално значение "скиталец".