КОГА И КАК БЪЛГАРИТЕ “СТАНАХА“ СЛАВЯНИ

Всъщност българите нито са били, нито са “славяни“; особено когато е всеизвестно, (1) че етнонимът Славяни е синоним и заместител на средновековното етно-нарицателно Склави, и (2) че както Склави: “роби“, така и Slavi, Slavy, Slave (Слави: “славяни“) означава на английски, немски, шведски, френски, датски (slavere, slave), исландски (Slavar, Slav) и пр. европейски езици еднозначно „роби“…

Номерът на "китайката" е , че етно-нарицателното СКЛАВИ , уж произлязъл именно от племенното наименование "склави", защото Франкската империя и Византия продавали на пазарите си и на пазарите на Арабския халифат роби предимно от славянски произход и така името на славяните, станало нарицателно за РОБ.
Тази общоприета схема издъхва на всички нива проверки -
- филологическо- исторически - много преди да се появят въобще и Арабския халифат, и Франкската империя има наличието на роби, които се наричат "серви, склави" и т.н.
- самата Франкска империя се сблъсква със славяните след като подчинява "германите" - сакси, бавари и др. В началото на своя период на Карломановата империя, тя въобще не граничи с никакви "славянски" племена.
- глупава и некоректна е представата, че единствените роби са от  "славянските" племена - на робските пазари се продават множество негри - бербери, нубийци, муурс(маври) и др. , разни индийци докарвани от персите, арабели, германци и много много други племена.
 

I. КОГА БЪЛГАРИТЕ “СТАНАХА“ СЛАВЯНИ
В Европа, в безспорните като факти и доказателства географски карти от XV и XVI до XIX (19-ти) век, названието Славяни започва да се появява чак през третото десетилетие на XIX век - нпр. в Нюрнбергската картата от 1822 г. е записано името Славониа (от Слави, Slavi) – днес Северна Хърватия (между реките Сава и Драва), но пък в Парижка карта от 1826 г. още пише Склавония (от Склави), както е Склавониа и в немска карта на Балканите от 1818 г., и както е и във всички карти от предишните години, десетилетия и векове.

Началото на навлизането в Европа, под натиска на Россия, на употребата на нарицателното Славяни, като синоним и заместител на Склави (а също и на Словен/и*), настъпва при следните базови обстоятелства:

(1) Появата и оформянето на Российската завоевателна доктрина Панславизъм, което станало в периода между 1801 и 1817-1821 г., като плод на този факт е създаването от Россия на Новата Сърбия (от 1817-1833 г. до днес) в изконно българските и населени с българи Белградска и Браничевска (срб. Смедарево-Пожаревачко-Ягодинска) области и други български земи, което станало от 1817 г. насетне.

Важно е да се знае, че по времето на Екатерина II (1762-1796) все още Российската доктрина целяла и се базирала само върху хегемония над източно-православното християнство (виж Российско-Османския договор от Кючук Кайнарджа в 1774 г.) и целта да се възкреси и създаде огромна “гръцка“ държава, на базата на някаква фриволна и съвсем неточна представа за големината на Византия, в земите от долен Дунава на юг до Пелопонес и Крит, Егейските острови, Западна Мала Азия с Малоазийското черноморско крайбрежие до Трапезунд и ако може чак до Грузия.

Това Российско начинание формално уж е насочено директно срещу Османската империя, но всъщност е предполагало цялостно унищожаване на България и пълно гърцизиране на всички българи на юг от Дунав, още повече, че вече на север от Дунав цялата Влашка равнина, окупирана след 1772/1778 г. от Австрия, е дадена от към 1788 г. на Влашкото княжество (заемащо до тогава само ⅓ до ј от Влашката равнина от долни Серет до среден и горен Арджеш и с излаз от около 40 км на Дунав - между Серет и южно от Гропани /Gropani/, като останалите земи от равнината и поне до билото на Карпатите и Трансилвания са български и населени само с българи); да не говорим за по-северните български земи в Панония, Трансилвания и др., които остават в Хабсбургската империя и от там в Австрийската империя (1804-1867) и Австро-Унгария (1867-1918);

(2) Краят на т.н. Наполеонови войни (1799-1814/15), настъпил окончателно на 22 юни 1815 г., в които Россия взела дейно участие при императорите ѝ Павел I (1796-1801) и Александър I (1801-1825). Вследствие на това от лятото на 1815 г. насетне Российските императори и техните дворцови правителствени щабове получили големи (в сравнение с предходните години и векове) възможности да участват при взимане на политическите решения в Европа, да влияят – доколкото може – върху Европейската политика и даже успешно да налагат някои от своите искания-желания-позиции във Владетелските дворове на другите държави;

Российските владетели, заедно с децата, внуците, родствениците си и пр., още от властването на немкинята-прусачка Екатерина II Велика (1762-1796) и сина ѝ Павел I (1796-1801) насетне, по кръв и култура са преимуществено с германски и друг западно европейски произход, и много добре са знаели, че значението на новото изкуствено нарицателно Слави, Славини, Славени, Славѩни, Славıани е “роб, роби“; останалото е цинична демагогия и пълно презрение (но в пъти по-меко от това на болшевиките-убийци-унищожители) към подвластното им население в Российската империя, което действително се състои от роби – крепостни селяни, крепостни занаятчии, крепостни заводски работници, крепостни рудари, крепостни металурзи и пр., наред с напълно зависими по един или друг начин поданици в различните социални и военизирани структури.

(За справка: през XIX век в Россия е с население от 45 милиона към 1822 г., което стига до 125,7 млн. в 1897 г. – заедно с новопоробените страни и народи; тя има към 250-300 висши аристократични рода-семейства от принцове-князе-графове надолу до барони, под тях са около 350-500 дворяни с право на личен герб и още към 750-1000 дворяни без право на герб; в 1874 г. има 98,8 хиляди държавни чиновници, а в 1897 г. вече има средно по 15 чиновника на 1000 жители или към 1 885 500, като всеки чиновник от не-дворянски произход, който най-случайно се е издигнал до VIII степен/ранг – в стремежа си нагоре по стълбицата към I степен - вече става дворянин; за срв. полковник е 6-та степен, генерал-майор е 4-та степен, а генерал-лейтенант – 3-та степен).

За да добие картината около изненадващата поява на т.н. Славяни през 20-те години на XIX (19-ти) век по-ясни щрихи и поне частична цялостност, ще отбележим още 2-3 факта:

1. През VII-VIII (7-8-ми) век Склавите все още говорели на някакъв свой език (може би близък до балтийският), който е различен и от българския, и от елинския – официален език във Византия от времето на импер. Ираклий I (610-641). Ето какво казва византийският хронист за българския висш велможа и военачалник Мавър (пр. 660 – сл. 713):

“[Българинът Мавър] бил изтъкнат и лукав (умел, изкусен) във всичко, знаел (“говорел” – елин. “γλωσσαν”, от елин. γλωσσα, глосса: “език”) нашия език (т.е. елински, византийски), както и езика на римляните (латински), на склавите (склави*, венети) и на българите (др.-български, български), и, накратко казано, бил изкусен във всяко отношение и изпълнен с всяка дяволска хитрост” (по “Образуване на българската държава“, П. Петров, НИ, София, 1981).

Това категорично разграничаване между българският език (“γλωσσαν… Βουλγάρων”) и езика на склавите, което фиксира даденостите в края на VІІ и през VІІІ в. (от преди 679 до към 713-720 г. и може би до началото на ІХ в.), за пореден път доказва, че българите не са склави* (славяни*), както и това, че словенския език* (словесен, говорим, словесно-българския, говоримо-българския език) не е езика на склавите или склавски език;

2. През XVIII век Руският император Петър І (1721-1725, цар от 1682, сам на трона от 1196, роден 1672), както и наследниците му Екатерина I (пр. 1703-1727), Анна Иванова (1730-1740), Елисавета I (1741-1762), Екатерина II (1762-1796) и пр., използват термина “Словени“. Петър I употребява в своите писма-заповеди и в други документи думите Словени и Словенски народ ( = словенска общност) – “словинского народа”, към която общност причислява “Словѣн, Словян (словаци и словено-моравци), Чехов (чехо-бохеми и чехо-моравци) и Лехов (поляци)”, но не и българите (От князя Рюрика до императора Николая ІІ, Морд. инж. издат., Саранск,1992, стр. 222).

При това Руският цар и пръв император отлично знае кои са българите, защото дори и прадядовците му Иоан Кобила и неговия син Андрей Иоанович Кобила (†1351), от които започва началото на Петровото родословие (“От князя Рюрика до …“), са етнически българи и висши български велможи (вж. Кобила*, Кобыла = буквално на др.-бълг. и ст.-бълг. Върховен/Главен боил). Ще добавим и това, че Петър I притежавал базовата за световната научна история многотомна “История на Византия“ на Шарл дю-Канж (1610-1688), където е отделено огромно място на българските владетели и България, и който научен труд още към 1717 г. Руският цар предоставил за обществено ползване в Библиотеката на създадената от него Петербургската (Российската) академия на науките (Шарл Дюканж /du Cange/, “История на Византия, История на Константинополската империя”, превод Марг. Кискинова, предговор Рая Заимова, ВИК ”Св. Георги Победоносец” - ИК “Аргес”, София, 1992);

3. Нарицателното „Словени“ е изконно българско и най-вероятно е използвано още от времето на българската древност и периода на т.н. Стара Велика България от кан Авитохол* (153 – сл. 173

аз имам няколко въпроса - говори се, че при пристигането на Аспаруховите българи седемте "славянски племена" са изселени по билата на Балкана, както и по границите с авари и хазари главно с охранителни функции - кои са били тези племена, и самото им изселване (ако е врно) говори за не особено голяма близост с аспаруховите българи.
Н. Гаркави поддържа тезата, че гърците от неудобство да произнасят думата "сло" вмъквали буквата "К", както това се вижда при Птолемей "склавани". Той счита, че последната форма станала за византийците стереотипна. Арабите назовават славяните Саклаби или Сакалиби, отново с буквата "К"... По отношение на съгласната “К” в етнонима "саклаб", А. Н. Гаркави пише, че най-напред арабите се запозанали с юго-западните славяни, живеещи във Византийската империя и са заимствали от гърците този термин, предавайки го като "саклаби". За да се избегне нетърпимото за арабите струпване на две съгласни - пише А. Н. Гаркави - арабите добавили още гласни и се получило SaqlabПо този начин, в науката се утвърждава мнението, че етнонимът славяни е първичен - собствен за славяните, а останалите “склави, склавини, склавои, сакалиби” са по-късни и производни от него. Ареалът за разпространение на етнонима "саклаби" е доволно обширен. Историческите източници го упоминават в такива райони, където в тази отдалечена епоха славяни не са живеeли. Най-често обаче арабските източници споменават този етноним в района на Причерноморието, Поволжието и Предкавказието, където живеят предимно ранни българи. Този етноним обаче е регистриран и в Мала Азия, на север от Андалусия и в Германии
Летописът "Повесть временных лет" започва със "сътворението на света"И съмеси богъ языки, и раздели на 72 языка, и расъсея по всей земли.Един от тези 72 езика е езикът словенски, от племето Афетово, нарпи, тъй като са словените по Дунава, където днес е земята Угорска и Българска (еже суть словене по Дунаеви, где есть ныне Угорьска земля и Болгарьска)".

По тази начин "Повесть временных лет" свидетелства, че разпространението на славяните започва от Балканите, от земята Българска. Самоназванието на скитите, съгласно Херодот е "Skolotous" - "сколот", като средногръцката форма на това название е променена на "sklaboi" - "склабои". Сравнението на основите "skolо" и "skla" показва, че те са идентични. "Os/us" е наставка в гръцкия език, а крайното "т" в думата "сколот" е частица за множествено число при скитите и сарматите. Средногръцката форма на "Skolotous" е "sklaboi" - "склабои” или “склавои”. От последната форма може лесно да се изведе названието склави, с преход б-в. Още по-близка до средногръцката форма "sklaboi" - "склабои" е арабското название "saqaliba”. Имайки пред вид тези съвпадения, може да се допусне, че всички тези много близки помежду си названия, skolotous - sclaboi - sclaveni (sclavus) - as-saqaliba, са образувани всъщност от основата на скитското самоназвание СКОЛОТИ и на неговата гърцизирана форма - СКЛАБОИ.

Радвам се за включването ти !

ЗА "сакалибите" имаше цяла тема във форум БГ Наука. Доказа се, че на арабски - саклаби, сакалиби, склаби означава - РОБИ. Както и на гръцки, както и на латински - серви.

Повест Времених Лет - ПВЛ за по-кратко е късна Петрова или постпетрова фалшификация. Няма никаква историческа стойност, както и "Слове о полке Игоре" и так дальше.

Седемте "славянски" племена - са също като 10 -те изгубени израилски племена - числото 7 -сакрално, тайнствено и т.н.
Няма никакви 7 племена - това е евфемизъм използван за описание на останалите общности намиращи се в бившата провинция Мизия - част от тях до момента на идването на Аспар/их подвластни на ромеите, част от тях на аварите или полунезависими, но плащащи данък на империята. Отделно ромеите са владеели пряко с малки гарнизони две линии от Константинопол до Дунав - едната през Търново до Никопол, а другата през Одесос до Дуросторум (Дръстър).

За сколоти -склабои не може да се изкажем категорично. По-скоро сколоти означава - според превода на Н. Неделчев - колесни - онези с каруците, които имат колеса. Разбира се още не е бил изобретен съвременния колесен механизъм, а са разполагали със стара версия. Това засега телеграфно, обещавам да намеря повече информация.

Теофилакт Симоката „История”, ГИБИ, т. II, стр. 292 и нататък

...Славяни опустошават Тракия
„... Войната между ромеи и перси се разнасяла и закипяла. А гетите, сиреч пълчищата от склавини, силно опустошавали Тракия.”

„...Когато пристигнал в Марцианопол (Девня) заповядал хиляда души да избързат напред. ... Те попаднали на 600 склавини, които носели със себе си голяма плячка, взета от ромеите, защото след като оплячкосали Залдапа, Акве и Скопие, тези склави отново ограбили нещастните жители и натоварили плячката върху голям брой коли. Варварите, щом видели, че ромеите се приближават, започнали да избиват пленниците. Ромеите се приближили до гетите (това е по-старото име на варварите)”

Забележка: "гениалният" преводач Бе шавлиев е превел оригиналната дума "склави" като "славяни".

в която стар професор (в случая Д. Ангелов) предлага съавторство в една статия за борани и склаби на млад студент (в случая д-р А. Орачев) , но само да променял това "склаби" на "славяни". Те, така се гради научна кариера. Естествено идеалиста-студент отказал и затова и до днес си остава само докторче.

хипотезата за името на славяните от слово е доста убедителна и логична - носителите на (живото) слово в сравнение с мъртвите езици,но е ограничена според мен само с писменото слово (азбуката), защото самото "славянско" слово като реч и език е обединявал в много ранни времена многобройните племена на "трако-българите". В случая цитатите от илиян навеждат на мисълта за някаква по-ранна като период връзка с гетите, още повече, че именно те са населявали т.н. "славянски" територии. Траките са имали своята писменост и колкото малко да е запазено приликата със старобългарския е очевидна и може да се говори за определена приемственост. Идеята ми е че името славни-славяни е може би доста по-древно от преполагаемото.
Относно името сколоти стигнах до интересна хипотеза - Името може да е произлязло от древнобългарското словосъчетание со-кол, от “со”, означаващо “как” (“подобен”) и “кол” (“коло”) – “слънце”, “кръг”, т.е. сокол означава “слънцеподобен” (“като слънце”).В стара народна песен от Северна Добруджа свети Никола е представен възседнал на сокол В древнобългарската литература съществувало словосъчетанието “ясен сокол”, “ясно слънце”, “ясна звездица”, “ясна месечина”, “ясно време” (Геров, 1904), където “ясен” е със значение “светъл”, “бистър’, “чист’, “красен’, “ведър’, “бляскав”, т.е. ясен сокол означава ясен като слънце, чист като слънце … “Ясен сокол” откриваме в редица средновековни книжовни паметници, намерени в Русия, но написани на древнобългарски език, повечето представляващи части или компилации на части от “Цар Симеоновия Съборник” ...
пеласгите са се наричали "сияйни", българин може да означава "бял, блестящ", В гръко-римската географска традиция арсите (тохарите) се обозначават с етнонима сери, което също означава "бели, блестящи", Кушанитеидват от района на таримския град Куча, чието название се извежда от тохарски(б) като kutsu – "бял, чист, свещен", Предците на днешните чуваши, проточувашите, са известни като сувари. Етнонимът „сувари” може да има индо-иранска етимология и да означава „слънчеви”. На староиндийски: súvar, svàr, родителен падеж sū́raḥ, sū́rya, sū́ra - „Слънце”. На авестийски: hvarə, родителен падеж hūrō „Слънце”. Римски източници сочат, че през 1 в. от н.е. на север от Черно море, от Азовско море до северен Кавказ са живеели сармати от племената роксолани (roxs alani), чието название означава “блестящи алани”. Древното самоназвание на всички племена и етноси от източен Иран и северна Индия е било ‘aria’ (множествено число arian), което се превежда като ‘БЛАГОРОДНИ, но също би могло да се свърже и с думата ‘аржан’ – ‘блестящ, сребрист, бял’. Старото ведическо наименование на Индия – Бхарата, също значи “Благородна”.Даже древното и съвременно название “казаци” (самоназвание “казаки”) на славянизираното иранско население на Хазария и Старата Велика България се обяснява като “кос-саки” – бели саки. Дунавските българи са известни като “бели българи”Летописецът Рашид-ад-Дин, описал монголските нашествия, нарича българите аржанит.е, "сребърен, бял, блестящ, благороден".Българите на бат Баян, включени в Хазарската държава (вътрешните българи) са били наричани от околните народи и в хроники на арабски, персийски и руски автори като "аси" или "яси”. Това наименование може да се изведе като производно от “аорси” – бели.изтъкнатия български траколог Владимир Георгиев [8] стигна до извода, че праиндоевропейския корен *bherэg, bhelg^h, bhelЌg^, bheleg^, bhl•k^ означава "бял, блестящ, светещ". На тази основа, съвременните европейски лингвисти използват основното значение на b(h)erэg - "бял, светъл, светя" за извеждане на названията за белия цвят и на прилагателното "блестящ, светъл, светещ" в днешните европейски езици

не се увличай много от етимологиите. В българската историческа школа на Натан етимологията се използва единствено, ако има явни смислови примери с дедуктивни доказателства.

Например - Дионисий - Двойносен - защо е двойно носен ??? Защо му е такава етимологията ???
Първо, защото на гръцки или на инджикитайски не е доказано, какво означава това нисо/ниси .
Второ, защото битието на Дионисий доказва името му, той е двойно носен, защото един път е носен от Атина, и втори път от Зевс, който го пришил за топките си. Воала.

Четох ти нещата за траките. Интересни са и са грамотно написани, добре подредени, но липсва причинно-следствената връзка. Просто ходиш по изворите, добре ги обясняваш, но не правиш заключения. Запомни. Няма значение дали това е екзоним или автоним, важното е , че те не са единен етнос. Това, което се разбира под "траки" е обяснявано многократно от Натан и школата му.

не мож ли да се приеме, че името славяни е по-лесно да се изведе от думата слава или името Слав отколкото от слово? Защо да не са се наричали "славни" или в чест на "цар Слав" от българскиия летописен апокриф?"Накратко, в извора се казва, че този цар е поставен по Божие изволение от пророк Исайя в „Карвунската земя, наречена българска”, т.
е. Добруджа, тъй като последната билаопразнена „от римляни и елини” сто и тридесет години преди това (в текста присъства и изразът „беше опустяла от елини преди сто и тридесет години ” –б.м., Ц.С.); след това пророкът я населва с „множество люде от Дунав до морето”, като им поставя „цар от тях; името му еше цар Слав”; този цар „насели области и градове ”, а хората му „няколко реме... бяха езичници”; именно Слав „сътвори сто могили в българската земя
” и поради това му било дадено име „стомогилен цар”; Слав е представен като „
първия цар в българската земя ”, а управлението му –като години на „изобилие от всичко”...Подобно на митичния Болг, който според някои са наречени българите..Цитатът тии за българина Мавър наистина разделя славянски от българския език, но не ги определя категорично като напълно различни езици...напротив - за да намери българското слово почва сред другите славянски племена езиците трябва малко или много да са близки и сродни (подобно на тракийските племена)
ето откъс от последния ми пост:Славяните били наричани склавини от околните народи още преди идването им на Балканския полуостров. Дори след създаването на държавата България византийците са правели разлика между склавини и българи, въпреки че ги признали за един народ. Това се вижда в „История на Бохемия“ от Йоан Дубравий: „Българите, след като взели за съюзници във войната своите сънародници склавините, нахлули в Тракия“. поздрави

Понятието славяни е "pulp fiction" oт 17 век. Това е едно криминално деяние и манипулиране на историята с цел на ясно предявени политически цели.

Не съм дошъл да ти поставям минус, напротив имаш плюс Знам кой си
Интересуваше ме написаното за Атанас Орачев Не е божа кравичка ,както го представяш
Най - мекото определение му го даде Стефан Пейков-учен - номад
Да, скитосва и като докопа нещо, което харесва, го прегръща като негово И насочва жилото си към действителния автор
Познавам го добре
И професорът го е познавал!

алхимичното леке няма почистване в блога и тук се появило да фпичатлява с пузнанствата си Познания обаче от психопата Йок
Великия Алхимик е невежа психопат тип психопата боцман Еднотипна бе и е болната му реакция на скоро за братята на Славяните които щял съм да им отнема и за Великия бог на Анхиало намерен непатриотично от Везд Ист Анарх на реверсите на монетите от Анхиало от което търгаша превъртя и на всеки новоговъл в блога си представя и се пудуиграва на тйезата представена от Везд Ист Анарх че това е Великия Бог на Анхиало Една стройно издържана истиричесйа теза зашото е наличен Великия Бог на Одесос , Скитско божество конник, само на 50 км по въздушналиния в тракийския одесос имало тркийски бог тъпите траки в Ахниало тачели гръцки

Психопата тракийски патриот дори не може да стопли, че след като Анхиало е тракийзки град няма как Бога им да бъде я гръцкиш Посейдон ш я Зевс ш Аполон я Анхиало посочен от търгавите класифаикатори на монети, дал принос в нумизматиката и да допринасял за монеттосеченето като цитира Мушмов и други мушмули кой гръцки цар от мама азия било коя гръцка нифма които потвърждавали той кво милел Точно като психопаъа боцман преписал керамопулос и тва лекйе представя за доказ че бил прав каво бил писал Мушмов ! и се мушмули кво били писали !? ( калсифицирането на монети за продан от психопат е наука б/а)
Местни докюментирани божества за почитане колкото си щеш От Залмоксис до бендида и т нат но не исках да нвлизам е в подорбности на вижда се патриотарските лекета които дори не могат да стоплят колко е две и две за хистори седнал търгашите да пишат Фащаш един за ушите и патриотично доказваш че са тркаийски след като си тракиец от време оно но психопата се перчи че бил събирал монети !

И след като е налична аналогията с друг черноморски град Варна където великия бог на Варна е Дарзалос, негръцко божество а посочено за такова защото е конник, и не ма един вид мърдане да е гръзки з класифкация в каталози, на психопатите търгаши им

https://commons/wiki/File:S%C3%A4chsische_Ostmark_um_1000.PNG

- Явяваща се част от Саксонската марка - от което: Саксонците СКЛавини ли са ??

- Знаем ли - Кое време ВИЗИРА настоящата карта?? Какви процеси се крият зад "сКЛавизиране(то)" на саксонците ?

П.П.
- А относно "славяните" като некоректна научна интерпретация с цел удовлетворяване на политически щения - правилен извод. Тъй както Екатерина Велика нарича създадената нарочно за Евгений Булгар епархия СКЛавонска ?!

съгласен съм, че "панславизмът" е с политическа цел, но не ми ясно къде се вмества тогава племето на склавините съществуващо около 5-6 век сл.н.е. с българите и "словените". поздрави

трябва категорично и ясно да се разграничиш от идиотската теза на Керамуполис и испанско-мароканските му проксита !!!

Понеже повдигаш важен въпрос, който може да премине в пост ще ти отговоря -
Вчера си купих българския превод на Луитпранд от Л. Симеонова. Книгата е излязла още миналата година, но съм я пропуснал.
В 16 глава на пратеничеството в Константинопол пише следния текст :

Аз им казах "Не може да не знаете, че на моя господар се подчиняват СЛАВЯНИ, много по-силни от краля на българите Петър, който е женен за дъщерята на император Христофор. "

Луитпранд Кремонски , с. 2015, с. 273 .

В тази връзка, понеже на Отон се подчиняват лангобарди, саксонци, багоари, свеви , бургунди , а не чехи, моравци и ляхи(поляци) ,които са СЛАВЯНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР то може да се каже, че "славяните" в случая са точно саксонци и багоари.