Вчера ми се обажда един виден член на “синедриона” на когото пре-преподавам уроци по исторически реализъм. Преди време му обяснявах, че няма никакви “гърчави” на т.нар. Еладски п-в и ,че от XVIII в. , ако не и по-рано атинските архиепископи, а и всички фанариотски владици са назначавани в съответните по места от английските консули и посланници. В случая, той ми съобщава да си купя един жълт вестник, чието име и въобще съществуване за мен до сега е било от никакво значение. А и занапред. Отварям вестника мислейки си за поредното “мазало”, което са сътворили в “синедриона”, но с очудване виждам, че и жълтата преса е започнала да чете Вездесъщия исторически анархизъм. Е, не до край, но началото е похвално. Още повече, след като се споменават такива патрографи, като Г.Раковски и д-р Иван Селимински , а те, както много добре знаем, не хабят патроните си на вятъра, нито бойното поле, нито на интелектуалния фронт.
Става въпрос за красивата и естествено храбра българка Катерина Роза и нейния още по-смел баща със звучното елинско име Марко Боцарис. Приликата в името на фамилиите с емоционалния български публицист и писател Петко Бочаров е повече от действителна. Ако можем да претълкуваме словата на един император с подобно име, пак от същите географски простори – Маркиан (450-457), който говорейки по въпросите на христологията казва : “ Ние обаче следвайки учението на отците под природа разбираме истина” , ще получим , че природата на въстанието от 1821г. е българска действителност. Марко Бочаров е българин от българския град Воден (В-е(о)деса) дн. гръцки Едеса. Не, че и Атина не е била български град. Проявява безумен героизъм в сраженията при Грачани, Плеска, Вариела където размазва с неголям отряд 3000 османлии. При Босека цифрата на разгромените се удвоява. Накрая е убит в при Месолинги.
Затова и тогавашния мистър агент 007 му посвещава поема. В нея той е обрисуван като “Леонид на нова Гърция”. Не само беззъбковците въхваляват българина, но и отвъдламаншовите жулести жонглиращи жанвалжанови жужащи жигулита за да не останат по-назад, възлагат на Жул Верн и той да се преклони пред титана на революцията. За дъщерята на Бочаров има не по-малко легенди и разкази. Най-вече картини – сравни Исторически анархизъм. В крайна сметка Великите сили успяват да прехванат операцията по въстанието на балканския народ, който е един по същество и да назначат едно марионетно кралче Отон I , отчаян лунатик, който си поставя като първа задача да изрови “костите” на друго старо “елинско” величие – града Спарта, на чието място се веело китно “славянско” селце.
На гърчавите елиногласни южни “славяни” чрез ренесансовия идеалист Отон им било забранено да се занимават с останалите територии, които били под османска власт. И тук Катерина Роза взема нещата в свои ръце, като се сдушва с кралицата Амалия. Добила влияние в двореца, тя започва да изпълнява своята програма, като й представя красивия българин хаджи Христо. Германката лапва въдицата от воле и успява да убеди и изкопчи пари от крал Отон за продължение на освободителната борба. За любовната идиля между българина и немската кралица няма да се впускаме в подробности, само ще отбележим , че някой агент 007 е надушил какво се готви в “Атинската” кухня и докладвал “нагоре” , откъдето Биг Брадърите посочват външната врата на Отон, изпратен на перманентна ваканция в Бавария. Макар и от далеч Амалия успява да изпрати пари на българските комити. Историята обаче макар да има главен сюжет търпи корекции и неочаквани възходи и падения. Играта загрубява с включването на гърчавите фанариоти и други пиончици, които разместват шахматната дъска отлагайки едншпила за неопределено време. Катерина Роза се омъжва за един представител на рода Караджа. Историята поема в друго русло.
Жълтурковците от Уикенд обаче трябва да се похвалят, че са започнали да четат главите на Историческия анархореализъм в очакване на следващия ход на анонимнитемаймунякоси да разперят смело крилете в джунглата сред себеподобните си съншайн райзинг отродници, дилетанти и предатели на Българската история.
