Проблемите на “късните сармати” , хазарите и прочие

         През 2010г. излезе от печат една книга поставяща си опит да разгледа историята на Хазария през IX-X в.  Авторът й Б. Живков е амбициозен културолог, който тепърва ще разкрива своя потенциал.  Основните линии по които тя се движи ни създават няколко впечатления. Първото е, че книгата има за свой базис културо-антропологични методи на Цв. Степанов съчетани с постиженията съветските и по-новите руски археолози. Второто  което  се вгражда във фабулата на тезата е , че се набляга на едни термини , които се въвеждат с цел да се разграничат по-старите скито-сарматски обитатели на степта в Южна Европа с по-късно дошли подобни сармати от вътрешността на Азия.

            Въз основа на множество прочетени археологически доклади и сведения автора поставя акцента върху уеднаквяването на погребалния обряд, който включва следните “нови” и непознати за предишните периоди черти,  цитирам-

 

1.Северната ориентация на погребенията

2.Изкуствената деформация на черепите

3.Тесните гробни ями

4. Гробни ями с врязана в една от стените ниша

 

Не съм си поставял за цел да правя пълен анализ или критика на произведението в което автора се е нагърбил със смелата задача да събере колкото се може повече археологически данни за Хазарския каганат и да ги съпостави на тези, които се откриват в България през този период.
            Нямам и амбицията да се меся на работата на археолозите, но все повече добивам впечатление, че те те, като надлежни “криминалисти” по отношение на историята търсещи различните “дела”, пропускат да ги синтезират в едно общо дело срещу цялостните “извършители”.

Когато един археолог в България открие за по-ранни периоди (от преди Хр.) гробове на хора с черепна деформация , за което вече ви информирах тук  - http://rizar.blog.bg/history/2012/11/29/novootkrit-goliam-nekropol-krai-ruse.1025746

   защо трябва да се казва, че този ритуал е непременно “донесен” от някоя си Азиатска племенна група и непременно да се отстояват някакви изкуствени тези.

            Изкуствена теза е “Курганната теория” за която съм говорел и друг път. С две думи носителите на курганната култура се движат от Изток на Запад стигайки до Средиземно море. И това само поради едничката идея, че индоевропейците се движат на коне. Тук основна заслуга имат  антрополозите и дарвинизма, според които първия опитомен кон се намирал в някое затънтено кътче на Азия, литературизирано във времената на Средновековието чрез алегорията “на изток от Рая”. Ерго, т.нар. индоевропейци са тръгнали всъщност от някоя си част на Азия.

            Въпреки новите категорични данни, че на Балканите, в Мала Азия или Кавказ също се отглеждат коне от незапомнени времена някои специалисти , все още се притесняват и не искат да изоставят своята “курганна” теория.

            Лошото в случая е, че ако те искат да получат някакви истински данни използвайки методите на структурализма, културната антропология, като Цв. Степанов, компаративизма и т.н. трябва да бъдат последователни в този процес.

            Това ще рече, че ако погребалните обичаи на хазари, сармати, българи, скити, готи и др. се изследват например по някакъв метод да речем културно антропологическия или сравнително-типологически, то трябва по същия начин да се изследват и техните дела във всяка област от живота им – архитектура, религия, обредност, керамика и др.

Виждаме каква бездна от проблеми създава априорното решение, че някакви късни сармати са донесли едва ли не в Европа своите ритуали на изкуствена черепна деформация.

            Надявам се, че новите разкопки по различни места на Европа и специално региона на действие на Българската държава , не знам, защо ще се опитам да й придам едно малко непривично определение Конфедеративна империя, защото макар, да се е управлявала от един сакрален владетел е била всъщност, една симбиоза на военно-демократичните племенни общности на Евразия, ще ни дадат нов материал за разглеждане на цялостната картина, а не само на онази част , която им се иска на някои хора да ни покажат.

Конфедеративна империя, защото макар, да се е управлявала от един сакрален владетел е била всъщност, една симбиоза на военно-демократичните племенни общности на Евразия, ще ни дадат нов материал за разглеждане на цялостната картина, а не само на онази част , която им се иска на някои хора да ни покажат.